Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Всъщност си помислих, че това е краят на деня ми и на историята на госпожица Ди. Но тя по някакъв начин отново се свърза с мен. И така, попитах я дали е щастлива с този начин на живот. Тя отговори: „Не.“ Попитах я: „От какво точно не си доволна?“ Тя отговори: „Защото нямам уста, не мога да ям.“ Казах: „О, това, естествено, е ужасно и аз те разбирам. Но е цяло чудо, че още си наоколо, живееш си живота и дори излъчваш толкова силна светлина за размерите си. Не знам как го правиш. Можеш ли да ми кажеш?“ Като я видях за първи път, я попитах как трябва да се обръщам към нея: „Мъж ли си или жена? Защото не знам много за съществата от вашия вид.“ И така, първо тя каза: „Мъж.“ Помислих си: „О. Тя е мъж.“ Затова казах „той“ и така нататък. Но след това към мен дойдоха още думи. Тя каза: „Съблазнителка на мъже.“ О, Боже мой, какъв език и какъв начин на изразяване. Предполагам, има предвид, че е жена, но просто го изразява по комичен начин, доста забавно. Наистина не мога да повярвам, че дойде и ми донесе такава хубава новина с толкова ентусиазъм. И дойде също и един паяк. Всеки ден идва някой. А днес за първи път срещнах червей, който дойде да ми донесе мирни новини и утешителни думи. „Откъде чу тази новина? Можеш ли да ми кажеш?“ „О, хората по света говорят много за това.“ Ето така го е чула. „Английският ти е толкова добър. Наистина съм изненадана и впечатлена. Харесвам и чувството ти за хумор.“ „Кармата на мира е наистина тежка за Вас.“ „О, благодаря ти, знам го, знам го. Но какво да правя? Какво да правя? Този свят е такъв. Не възразявам да поема кармата на мира заради хората, но те няма да се спасят, дори да направя много за тях, защото те не… те не вярват на думите ми, може би не вярват. Затова не следват предложенията и съветите ми.“ „Може би слушат думите Ви, но не могат толкова лесно да променят навиците си.“ „Да, да, права си. Знам, че това е една от причините и е толкова тъжно, толкова тъжно, защото е постижимо. Кармата на мира, кармата от убиването е предотвратима. Но като че ли няма да се случи много скоро. Някои хора казват, че 2026 г. ще бъде годината на веганския свят. Всички ще станат вегани, но не съм видяла нещо в такъв голям мащаб. Въпреки че светът е по-добре във веганско отношение – произвежда се повече веганска храна, и за хората е лесно да я купуват на добра цена. Предполагам, че колкото повече хора купуват, толкова повече този вегански бизнес ще се разраства. Съответно на търсенето ще има и предлагане. В момента все още не е толкова голямо, колкото бих искала, защото аз наистина искам да спася този свят. Искам да спася душите на хората. Искам те да бъдат освободени завинаги от страданието. Но какво мога да направя? В човешкия свят аз съм само една дребна жена, и кармата ме откъсна от работниците ми, от моите хора, от животните-хора, които, както знаете, също обичам, от мястото, където живеех и което беше удобно и достъпно – дори това не мога да имам. Дори чувството за малко сигурност и безопасност винаги е крехко и нестабилно. Едва мога да се защитя. Около мен няма никой с оръжия, ножове или кунг-фу. Така че, дори да си тъжна, че не можеш да ядеш, много хора са тъжни поради много неща. А аз съм най-тъжният човек на планетата, мисля, защото много неща, които виждам, не са правилни; просто е такава неописуема жестокост, неописуема бруталност, неописуемо варварство, варварски действия. Просто е... Ако тъгата може да разбие твоето сърце, ще разбие и моето. То е било разбивано много пъти, макар и невидимо. Много е трудно да издържам този свят. Но знаеш ли, толкова съм възхитена и, може да се каже, шокирана, че ти, такова скромно, мъничко буболече или бръмбарче, знаеш толкова много за кармата. Откъде знаеш всичко това? В смисъл, само аз знам това. Искам да кажа, хората, те знаят, но не мисля, че осъзнават дълбочината на кармата на мира, която засяга мен и моята работа, живота ми, щастието ми, собствения ми мир, всичко. Откъде изобщо знаеш за това? Животът ти е толкова кратък и нуждите ти не са наистина задоволени. Как така знаеш, че кармата на мира е тежка за мен? Откъде знаеш това? Моля те, можеш ли да ми кажеш?“ „Не е добре хората да се отнасят един към друг и към другите същества по такъв адски начин.“ „Уау, английският ти е наистина добър. Твоите познания, философия и мъдрост са забележителни.“ Ето какво каза тя след това: „Не успяхме да спасим света, да го осигурим.“ „Да, права си. Права си. Ти го каза много меко и мило. Да, лесно е да направим обратното – да спасим хората, да спасим този свят, да си помагаме, защото БОГ ни дава толкова изобилно, че бихме могли да изхраним и много светове, не само нашия. Ако всички знаеха как да се държат един с друг и да се обичат, Боже мой, толкова лесно е да се създаде Раят на Земята. Не мислиш ли, Ди?“ „Да, така мисля.“ Ето какво каза тя. „Кажи ми, как стана толкова мъдра? Имам предвид, в кое училище си учила? Също както в нашия свят, ходим на училище, в колеж, в университет, за да придобием някакви знания, да имаме някакъв сертификат и след това да си намерим работа, да бъдем уважавани хора в обществото. В кое училище си учила? Как си придобила такава мъдра философия като тази, която току-що изложи? Моля те, би ли ни казала?“ „Да, мога да кажа.“ „Вие сте Учител на Мъдростта и имате толкова много ученици и последователи. Но вече не сте млада.“ „Какво имаш предвид? Аз все още съм много млада.“ „Затова нямате достатъчно сили, за да спечелите битката срещу негативното.“ „О, много ти благодаря. Да беше ми пожелала нещо по-добро от това. Но се радвам, че си честна и говориш, каквото мислиш и от сърце, а не се опитваш само да ме зарадваш и не се страхуваш да кажеш истината. Но мога ли да ти кажа нещо, което малко противоречи на мнението, което току-що изрази. Тази битка между положителното и отрицателното не е като арена за борба или боксов ринг. Ние се борим с вътрешна духовна сила и знание, мъдрост, както и със състрадание към хората и към всички същества. Това е целта на нашата борба. Не се борим за забавление или за да станем известни, за да ни обичат или да ни уважават. С възрастта се чувствам по-мъдра; по-задълбочена, още по-дълбоко в сърцето, за да бъда още по-решена да се боря за това, което е правилно, и да спасявам души от страданията в ада и в други по-нисши светове. И този мотив наистина ме води напред и нагоре през цялото време. И разбира се, ние се надяваме на победа, защото адът е наистина ад, там има твърде много страдания за всеки, който влезе в него, особено ако влезе във вечния ад – оттам никой никога не може да излезе. Представете си, че това сте вие. Представете си, че вашите деца или съпругът ви, любимият ви човек, трябва да попаднат в ада – не бихте ли искали да направите всичко, за да ги спасите? Защото как може някой да издържи такова вечно страдание? Или дори само няколко години, или десетина години – ужасно е. И ако имаме сърце, чувства, съчувствие, любов, милосърдие, бихме направили всичко, за да ги спасим. Не мислите ли? Така че възрастта няма значение, защото тази борба не изисква мускулна сила. Аз още съм жива, много бодра, и работя всеки ден по повече от осем часа, понякога почти целия ден, а също и цяла нощ. И спя много малко, почивам съвсем малко, и ям каквото намеря. Разбирате ли, не става дума за физическа сила. Говорим за духовната сила, за силата, идваща от БОГ, от Източника на цялото Творение, от Извора на цялата Любов, на целия Живот, на всяка безусловна саможертва за благородната кауза – да се спасят кротките, слабите и невежите. Те са родени с БОЖИЯТА Любов и Мъдрост, но са били заслепени и хвърлени да плуват в морето с вързани ръце и крака. Представете си колко беззащитно е едно същество.“ Така че дори да умирам или да съм още по-възрастна, ще продължавам да се боря за тях и ще победя. Така се чувствам сега. Photo Caption: „Обединен съсед/ Подкрепящ хубав въздух“
