Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Трябва да се грижа за своята безопасност, сигурност, за да мога да продължа да работя за вас, за света. Имам също и друга работа за вършене на други планети. Доста съм заета и трябва да се пазя във форма. Кармата на съществата, особено на човешките същества, може наистина да те притисне, може наистина да те повлече надолу до известна степен понякога. Научих това с всички тези десетилетия. Дори не би трябвало да излизам с такси и такива неща, но ми се налага. Понякога ми се налага. Така че просто трябва да бъде така.Но предимно съм сама и медитирам интензивно, когато имам време - повечето през нощта, рано сутринта, ако мога, но понякога не мога заради работата. Всеки ден, работата не може да се забави, защото на следващия ден идва друга работа. И не мога да кажа: „О, ще го свърша утре” или „Ще си почина”. Не е възможно изобщо. Вече не, вече не.Когато имах по-малко ученици, почивах повече, забавлявах се повече. Беше по-лесно и не знаех твърде много за тази ужасна ситуация, с която се сблъсках. Не знаех много за грабежа от мои собствени така наречени ученици. Не знаех толкова много за хора, които могат да влязат само за да ограбят работата, която върша и да се облагодетелстват самите те, и дори да ми навредят по различни начини - кармичен начин, и репутация, финансово, всякакви неща! Здравословно и главоболия, притеснения, работа, допълнителна работа, допълнително изразходвано и загубено време, създаване на толкова много проблеми, така че имам безсънни нощи. Всякакви загуби, наистина. Това наистина изобщо не е честно.Но да бъдеш Учител – на никого от нас не му е лесно. Така че ако някой си мисли, че наистина обичам титлата си, обичам този свят и всичко това - аз нямам нищо. Дори не мисля, че това е моя титла. Всичко е подредено от Бог, и всички заслуги, натрупани от незапомнени времена. Аз дори не чувствам много, не мога дори да мисля много за стойността на това, което правя. Просто съм много, много заета. Радвам се, че вече не съм много млада. Вече съм стара, така че няма да е задълго. Ако ми пожелаете да остана дълго, не мисля, че искам.Трябва да помисля за Шакямуни Буда. Защо е искал да остане дълго в този свят все пак? Може би по това време е било по-лесно да се променят хората, и Той не се е притеснявал за жилище или храна или данъци или каквото и да е. И не е трябвало да се грижи за целия свят. Не е трябвало да редактира работа за Суприм Мастър Телевижън. Не е трябвало да се тревожи за бизнес и за зависещи лица, и работещи и всяко друго свързано нещо. И не е трябвало да се справя с Девадата, който просто откраднал Неговия метод и имал някои последователи, и само се опитвал да Го убие, но това е всичко. И Той се е грижел за който дойде при Него за убежище. Но дори тогава, имало също много грешни обвинения и грешни упреци към Него, като например дори една жена дошла и си сложила възглавница на корема...Или който следвал Буда, за да бъде монах, те се грижели за себе си. Ходели за милостиня и се грижели за себе си. И просто взимали стари дрехи, които хората не искали и си правели кашая (роби), простички. За мъжете е много лесно. Дори няма нужда да носите много. В Индия е топло. Непал е топъл през повечето време. И така, в дъждовния сезон Той и монасите Му просто оставали на определено място. На Него Му предлагали ашрам, така че всички имали стаи и удобство, и ученици, които идвали и им предлагали храна по време на тези дъждовни сезони. Буда бил милостив, притеснявал се за монасите да излизат всеки ден и да се намокрят в сезона на мусоните и дъжда. Много е трудно да се ходи за милостиня. Затова три месеца в дъждовния сезон те имали ритрийт. Те също идвали, събирали се заедно и обменяли свои духовни преживявания и съвети, и хубави истории от пътуванията си и прочее. Така че бил много хубав живот.Почти като в началото на моята мисия, когато имах само няколкостотин монаси и монахини. Имахме (веган) барбекюта всеки уикенд. И пеехме и си разказвахме истории, или свирехме на музикални инструменти и тъй нататък. И дори нямахме много пари. Преди това, ходехме на брега реката, печахме само картофи и ябълки, портокали. И правехме малък огън или огнена пещ с големи камъни и после просто готвехме нещо семпло, като (веган) спагети с някакви диви зеленчуци, които събирахме около нас. И животът беше наистина хубав тогава. Наистина обичах този живот, повече от живота, който имах в ашрамите и повече отсега, защото нямахме никакво умствено натоварване, нищо, никаква работа за вършене. Животът на брега на реката беше най-хубавият живот за мен и за монасите.И понякога външни ученици ни помагаха да си купим сладки картофи и такива неща, или спагети, за да можем да си сготвим. И това беше много добър живот. Затова го направихме няколко пъти. И дори след това също го направих. Отидох само с двама-трима резиденти и отново живяхме по този начин на брега на реката, в дивото, и просто взех каквото мога да взема, само за известен период от време. И после трябваше да се върна у дома заради уговорени срещи, работа, визи и каквото и да е. Но този живот е животът, на който наистина се наслаждавам много.Но нямам вече толкова много късмет. Просто трябва да работя много в днешно време, повече отпреди. Но нямам нищо против, нямам нищо против. Щастлива съм. Не съм тъжна, нещастна или нещо такова. Просто работя твърде много понякога. Но все още мога да продължа. И се надявам всички вие, вътрешните работещи и работещите от разстояние, да продължите да поддържате тази поръчана от Бог мисия, за да помогнем на повече души да се освободят и да бъдат далеч от ада. Моля, помогнете ми да продължим. Бог знае, че работите, и наградата ви ще бъде голяма. Ще отидете на по-висши Небеса. Но просто трябва да медитирате, да се зареждате, да възстановявате енергията си, за да можете да продължите да работите в здравословно състояние на ума и тялото.Всъщност искам да ви каже по-важно нещо, отколкото за бижутата и просто продължих и забравих. Просто ви казвам каквото се сетя, без значение дали е подред. Сега, това е важно. Отсега нататък, докато нашият свят стане наистина мирен, трябва винаги да си подготвяте да имате готова храна вкъщи, дори нищо да не се случи във вашия град или селище, защото може би този град, това селище има повече заслуги, отколкото други градове. Но много градове, много села, много селища, ще бъдат разрушени, голяма част може би напълно. Можете да погледнете в интернет и да видите. Всеки път като погледна, просто се чувствам изтощена от болка. Наистина не искам да гледам световните новини, но понякога се налага. И т. н... Така че, грижете се за себе си.Имам предвид, за моите така наречени ученици, вие няма да имате проблем, освен ако не ви е дошло времето да си тръгнете. Тогава бъдете щастливи да си тръгнете. Няма нищо особено в този свят, което да ви задържа тук, защото вие вече познавате Небесата. Дори хората понякога имат близко до смъртта преживяване, умират само за няколко минути или за няколко часа и никога не искат да се върнат обратно в този свят. Защо бихме искали ние, които вече знаем толкова ясно за Небесата и за ада и за блаженството на Рая, защо бихме искали да се върнем или да останем тук дълго? Аз самата не искам да остана тук дълго, но трябва. Но не искам да остана завинаги. Искам да ви кажа това. Или ако трябва да се върна, за да работя отново, поне се нуждая от дълга, дълга почивка в моя Дом, в Новата Област на Тим Ко Ту.Photo Caption: Макар че с обикновен поглед, обзалагам се, не сте ме видели
