Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Място в по-висшата Област се осигурява с честно усърдие, Милостта на Учителя и Божието Благоволение, част 11 от 19

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Практикувайте смирено, искрено. Винаги възхвалявайте Бог, възхвалявайте Учителите, за да ви предпазват от собствения ви враг, който е вашето его - вашето амбициозно его, вашата алчност за слава и печалба. Това е най-лошият враг, който можете да имате, по-лош от демоните, по-лош от духовете, по-лош от всички други лоши същества на тази планета или където и да е. Защото ако те са демони, но вие сте добродетелни, непоклатими в духовната си практика, чисти в сърцето си, обичате Бог, обичате Учителите и обичате много други Учители, тогава никакви демони не могат да се доближат до вас, да не говорим да ви наранят. Никакви духове дори да се приближат. Трябва да стоят на десетки мили. Но ако си алчен, амбициозен и градиш своята слава и богатство върху фалшиви претенции или сладникав фалшив образ, тогава с теб е свършено. Тогава демоните ще бъдат около теб през цялото време и ще подхранват егото ти с всякакви фантазии, и може би ще демонстрират някаква магическа сила за теб, за да си помислиш, че си някой. Не, не, не. Това не е Буда.

Буда не е демонстрирал магия, дори не е използвал магия, освен понякога, когато е трябвало, за да види някои ученици. Летял е в собствената Си компания и никой друг не е можел да Го види, освен преданите, които са Го поканили, например. Той не е правил това за показност. Научавал го е преди или някои неща са идвали при Него естествено. Вече ви казах. Но не е правил това само за да Му ръкопляскат хората, да Му кажат браво или да Му дадат повече храна за обяд, отколкото може да изяде дори.

Буда е правил всичко правилно, подходящо, само в точното време и в точния момент. Всичко друго, което е правил, като появяването пред учениците в затвора, за да ги утеши, е както с кралица (Вайдехи) преди - Тя била в затвора и искала да види Буда. Не можела, затова се молела на Буда. И Буда се появил в Своето светлинно тяло, проявено тяло - не физическото, но изглежда също като физическото. И понякога можете дори да го докоснете. Можете да се ръкувате или Учителят дори да ви прегърне - като истинско физическо тяло, но това е проявено тяло.

И Буда проявил тялото Си в Нейния затвор, където никой не можел да влиза, разбира се. Това е строг затвор; никой не можел да влиза. Буда останал там дълго време, докато Я учел на метода на Амитаба Буда, за да Я остави да медитира и да съзерцава върху Земята на Амитаба Буда и да може по-късно да се прероди там. Но Тя трябвало да бъде точна. Буда Й казал как изглежда Земята на Амитаба Буда, всичко в подробности, и Тя трябвало да научи и да помни всичко това, всеки ден, и да мисли за всички тези подробности дори, и да повтаря името на Амитаба Буда. Не просто да повтаря само Името на Буда. Когато Буда Я е учил, всичко било в подробности, и Буда Й казал, че трябва винаги да помни това в съзнанието Си, пейзажите на Земята на Амитаба Буда. И така ще може да се прероди там.

Така че не всичко е толкова лесно, наистина. Не можете да бъдете толкова еднонасочени, за да си спомняте всички подробности за това как изглеждат цветята, как изглежда водата в това нектарено езеро в Земята на Амитаба Буда и как пеят птиците там, какви звуци, какви мелодии, например. Така че това е било проявеното тяло на Буда, за да помогне на ученик във време на нужда, но Той не е използвал магията Си или нещо такова. Просто се е случило естествено, защото Буда има много различни виводе сила, които използва, за да помогне на учениците Си.

И повечето пъти само учениците или свързаните с това хора го виждат. Но понякога и други външни хора го виждат. Например в семейство, майката не вижда, но непосветеното дете вижда Учителя да идва в дома й и да прави това и онова, например. Или дори непосветени външни хора, член на семейството или дошъл приятел виждат Учителя в къщата да прави нещо или да благославя. Това също може да се случи, но невинаги се случва така.

Предимно Буда се проявява само когато е необходимо. Или да е винаги – дори да е винаги, но не всеки може да види това. Дори на цялото ми събиране, например, когато всички ученици бяха там, само някои ученици са видели Будите да идват и да си отиват, или някакви други чудеса, или чудеса на Учителя на това събиране, да благославя този и онзи. Но другите не са видели нищо, не са разбрали нищо. Само група ученици по това време са видели това. Имаме някои от тези свидетелства. Много са – просто понякога не пишат за тях. Обикновено им казвам да не го правят, но понякога не могат да не го направят. Трябва да пишат; харесва им да споделят с другите, да ги насърчат да продължават да практикуват.

И веднъж някои мои ученици отишли някъде да практикуват, и много тибетски монаси отишли след тях, тръгнали след тях и ги попитали: „Откъде сте? Какво правите? Защо толкова много Буди идват там, където сте вие и има толкова много Светлина?” И такива неща. Някои тибетски монаси са правили това с мои т. нар. ученици. Мисля, че си спомням, че един от учениците разказа такива неща. Не си спомням кога и къде – последните години, може би в Ашрама Нова Земя или нещо такова.

Но не е само там. През годините ми разказват по нещо насаме непрекъснато и ме питат: „Кое ниво е това?” Защото на едно ниво има много пейзажи. Като природни забележителности, за да разпознаете къде сте. Също като една ученичка, която попаднала в Земята на Амитаба Буда, после те се върнали вкъщи и погледнали в сутрата на Амитаба Буда, сравнили и тя казала: „О, аз бях в Земята на Амитаба Буда. Със сигурност.” Това не е илюзия. Защото тя е знаела това по време на вътрешното си видение, но когато е излязла от него, имала някакво промъкнало се съмнение къде е била. И или питат мен, или ако не съм там, отиват да „питат” някоя сутра или питат Буда да обясни.

Във всеки случай, ние знаем кое е илюзия, кое не е, защото по време на посвещението сме ви научили. Научили сме ви как да разпознавате истинския вътрешен Учител, или е майа, която създава илюзии, мами ви и ви заблуждава. И вие всички знаете това. Просто някои така наречени ученици не са ученици. Те вече са демони и не се разкайват. Просто идват, злоупотребяват с моята любов, с моята доброта, и искат да вземат моята Сила, за да заблуждават хората за пари, за слава и за възможността да насилват други, които са верни и невинни. Например, станали са монахини или монаси при тях и после ги изнасилват, примерно. И вие знаете това. Има някои свидетелства от външни хора дори - от монахини извън моята група, от будистки монахини. И ме обвиняват дори. Аз не знаех нищо за това допреди няколко седмици. О, Боже мой. Бог знае. Ужасно, ужасно. О, Боже мой, ужасно. Толкова ми е мъчно за всички тези невинни хора.

Но те знаят за мен. Ако знаят, че аз съм неговият Учител, защо не дойдоха направо при мен? Защото те също могат да кандидатстват. Просто си записват името и ние знаем къде са и след това мога да пратя мои монаси при тях. Не е нужно дори да идват при мен. Ние харчим пари за тях. Не е нужно те да харчат пари за мен, дори за самолетни билети. Някои могат да си го позволят. Те идват да ме видят, ако искат, по свой собствен избор.

И преди посвещението, вече казвам на монасите или монахините кой е определен за тази област, например, кой отива в Олак (Виетнам) на този ден и кой отива в Тайланд на този ден и кой отива в Монголия на този ден, кой отива в Америка или Европа, например, и пр., и пр. Ние всички вече знаем. Те ми дават имената на хората, които искат да получат посвещение. И после аз ги одобрявам. Повечето ги одобрявам. Рядко е да откажа - може би няколко случая. Досега, в целия си живот, само няколко случая. Обикновено одобрявам всички. И след това те идват на определен ден и той(/тя) дава посвещение за тази група. На тях не им струва нищо. Ако мои монаси (/монахини) дори отидат в къщата им, за да живеят временно, аз плащам за всичко - за квартирата, храната, горивото и самолетните или каквито и да са билети. Никога не взимам нищо от никои ученици преди, по време, след посвещението, в никакъв случай, нищо. Още от дете не съм искала никога да взимам пари от никого така или иначе.

Photo Caption: Ние сме нови, но се познаваме добре като приятели

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части  (11/19)
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android