Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Всеки ден трябва да бъдете бдителни. Да живееш в този свят е като да живееш в страната на врага. Много строг закон се прилага към теб дори да не си гражданин на този свят. И дори да си Бодисатва или Буда, Който е слязъл в този свят, също ще страдаш. Особено ако се намесваш в кармата на другите хора, на другите същества на планетата. Ако се опитваш да им помогнеш по някакъв начин изобщо, това не е много добре. Затова много хора се оттеглят. Оттеглят се във висока планина или в дълбока гора, остават някъде, практикуват медитация или четат сутри сами. Учат се сами или от книги, или по-късно, на по-високо ниво, общуват директно с Небесните Същества или Възнесените Учители и се учат от Тях. Макар че не им харесва да се сместват с хората, може би понякога го правят просто за да изплатят някаква карма от минали животи или нещо такова. Или трябва да бъде като процес. Така че понякога са в планините. Практикуват може би много, много години и понякога слизат долу за няколко години или за година или за няколко месеца, зависи. Или просто слизат и се връщат.Ако практикуваш така, дори няма нужда да се притесняваш за карма или нещо подобно, защото в този вид медитация, в този вид практика не ти се позволява да се намесваш в кармата на никое същество на тази планета. Изобщо. Дори в кармата на червей, малка карма. Дори не храниш птиците-хора. Не правиш нищо. Не обичаш. Не показваш привързаност или притеснение към никого. Просто се грижиш за себе си и се свързваш с Небесата вътрешно, докато медитираш или живееш сам в духовните си стремежи. Можеш да живееш с двама или трима души, може би с твоя Учител и с няколко други братя и сестри, да медитирате заедно, да се храните просто. Или понякога практикуваш добре и не се храниш повече; нямаш нужда. Нещо такова – възможно е. И тогава поне ще имаш повече сила. И дори няма да е нужно да умираш или може би можеш да живееш дълго, дълго време. Както в някои стари легенди се разказват истории, че този или онзи човек е живял вечно или много стотици години! А в днешно време, ако някой може да живее над сто години, хората честват това, и идват вестници, телевизията снима клип и прочее.В старите времена хората са живеели дълго, дълго, дълго - няколко хиляди години. Това е било нормално. Има някои хора, които още практикуват такъв метод. Кун Ин Методът е добър за вас – най-добрият - защото нямаме много време в нашето забързано ежедневие да изучаваме такава практика. Буда е научил такава практика - една от тези практики. И затова е казал на Ананда, че може да живее вечно или поне няколко хиляди години, с непокътнато тяло. Или Бабаджи в Хималаите, Той също е живял толкова много стотици години вече. И един от моите Учители е живял четиристотин и няколко години. Не повече. По това време беше на четиристотин и няколко години вече. Някои могат да живеят няколкостотин години; някои не искат да живеят по-дълго.Аз всъщност не искам да живея по-дълго. Ако трябва, ще го направя. Но наистина... Понякога, в някои дни, предпочитам просто да си отида у Дома. Защото понякога е просто твърде изтощително за това физическо тяло и ум - наистина е така. Не че не ви обичам, приятели, но този свят няма много привлекателност за мен. Дори да мога да живея дълго, дълго време, стотици или хиляди години - в този случай, ако мога, ако аз избирам, би било вероятно само от любов. И само ако Бог иска да направя това; иначе бих предпочела да имам нормален човешки живот и после просто да се прибера у Дома. Не ме упреквайте.Би било хубаво, ако можеш да живееш дълго и няма нужда да се притесняваш за нищо. Но в този физически свят има много неща, които да те накарат да се притесняваш - войната, пандемиите и лошите хора. Хората! Твоята собствена човешка раса, ако случайно разберат, че си специален, о, Божичко! Няма да пожалят средства, за да те тормозят, да те клеветят. Дори да не ги познаваш - никога не си ги познавал и никога не си им направил нищо лошо - ще те преследват и проследяват и ще ти създават проблеми, без край - като ти създават лошо име, или те набият, или те отровят, всякакви неща.Миларепа е имал много малко ученици, защото се е вслушал в Учителя Си. Неговият Учител Му е казал: „Просто иди в планината. Медитирай сам. Не се занимавай с другите хора, защото повечето от тях искат само материални неща. Просто ще Те молят да ги благословиш за тези неща, за светски неща, и ще Ти губят времето и енергията. Не се занимавай.” Така че повечето време Миларепа просто живеел в планината. Дори да нямал нищо за ядене, просто ядал коприва, мисля. Това, което има много шипчета и ако го докоснеш, ще те засърби кожата. Много е неудобно. Ако искате да ядете от него, трябва да използвате ръкавица или нещо такова, за да го хванете. След като се свари, е добре. И това е, мисля, един от най-хранителните зеленчуци изобщо - може би дори най-добрият, един от най-добрите, пълен с хранителни вещества. И дори да ядете само това, ще оцелеете. Както е направил Миларепа и е станал целият зелен, защото е ядял само това. И косата Му, и тялото Му са станали зелени, така че някои хора Го питали знае ли дали е човек или дявол или демон. Но не ви съветвам да ядете само това.В Хималаите, където е бил Миларепа, е предимно много студено и няма много листни зеленчуци, където е бил в пещера във високата планина. Когато бях в Хималаите, аз също трябваше да търся някои диви зеленчуци, дребни неща, които растат в планината. Но няма много там. И ядеш само сурово на някои места, защото не можеш да сготвиш. Въздухът е толкова рядък; когато се опитвах да готвя, отнемаше цяла вечност. Сякаш дори не искаше да се затопли. Трябва да намериш хубави, хубави дърва, наистина сухи; иначе просто нищо не става и отнема сякаш завинаги. И нямах хубави съдове или тигани или нещо такова. Разказвах ви, че имах само една малка чиния, като форма за торта за рожден ден, пандишпан. Такъв вид чиния има стена отстрани и можех да си направя чапати вътре, и можех да си стопля вода за пиене. И имах също малка чаша, много малка. И по-късно раздадох всичко. Продадох ги, защото не можех да ги нося с мен много дълго в Хималаите. Това е всичко, което имах. Но бях по-щастлива отсега.По това време не виждах много от страданията по света. Освен когато бях в Хималаите, виждах как работниците трябваше да носят хора - някои по-едри хора или някои богати хора не искаха да вървят или се страхуваха да вървят - и те трябваше да носят тези хора във високите планини. Ледът беше под тях и понякога се подхлъзваха, и беше ужасно. Обувките им бяха изпокъсани. Не е да имат хубави спортни обувки, каквито ние имаме за катерене. И дори да имаш спортни обувки, каквито имах аз, те целите се напояват след известно време. Краката ми бяха подути и мокри и студени. Всеки ден, ако вървиш в Хималаите, трябва да очакваш това, защото вървиш в снега. Той си е още там, някакъв сняг, но не е толкова дебел, защото армията вече го е махнала (почистила). Но все пак идва нов сняг и идва нов дъжд, и на някои места все още има сняг и лед, така че водата от снега ще се разтопи в краката ти и ще те намокри, и не можеш просто да спреш и да се преобуеш. Аз нямах други обувки. Бях по-щастлива от тези работници. Те просто носеха найлонови обувки и целите бяха скъсани. О, сърцето ми... Само тогава сърцето ми чувстваше толкова много, толкова много болка. Но иначе нямаше нищо, което да те накара да почувстваш страдание в Хималаите, където обикаляш или си в някой ашрам. Не виждаш много страдание.Предимно се чувстваш много духовно, където и да отидеш в Хималаите. Дори хората, които живеят там, са също много религиозни. Поне вярват в Бог и се молят или броят зърната на броениците. И както в Ришикеш, там е само вегетарианско. Не видях дори яйца, така че тези вегетарианци приемат може би само мляко, прясно мляко; доят кравата-човек ръчно. Може би в големия град или някъде надалеч да имат промишлена фабрика за крави-хора или нещо такова. Аз не видях. Видях само крави-хора, разхождащи се много свободно и спокойно по улиците навсякъде. И ако бяха по средата на платното там, о, горките коли, всички трябваше да спрат, докато кравите не станат или някой се опитваше да ги накара да си тръгнат. Така видях кравите-хора в Индия. Затова когато бях в Индия, мислех, че да пият хората мляко е добре. Нямах много пари да си купувам мляко, но понякога, ако хората правеха чай с мляко, пиех малко, защото не се чувствах виновна или нещо такова по това време.Не знаех много за фабриките за крави-хора, където ги измъчват толкова много, закачат ги на всички тези машини и ги изцеждат, забременяват ги, за да имат мляко отново, докато дори червата и стомахът им излязат и не могат повече дори да вървят. Ето колко жестоки можем да бъдем ние, хората. Моля ви, помислете за това и се откажете от месото от животни-хора - от убийството. Убийството на невинните, като кравите-хора - те са толкова сладки, нежни. Те са големи. Биха могли дори да ви убият в един миг, но никога не го правят. Тогава защо трябва ние да бъдем по-малко благородни и нежни от една крава-човек, която има цялата сила, но никога не я използва за навреждане? А ние нямаме толкова сила, колкото голямата крава- или слон-човек, но се опитваме по цял ден и цяла нощ да мислим как да убием тези невинни животни-хора, за да вземем техните бивни или тяхната кожа, или тяхното месо и да го изядем; някои го ядат дори сурово, кървящо в устата им. Кои сме ние? Моля ви, помислете за своето благородно „аз”. Вие сте децата на Бог. Имате Буда Природата в себе си; вие сте бъдещи Буди. Моля ви, дръжте се като такива!Photo Caption: Силният не потиска слабия. Ние изглеждаме различно, но същността ни е еднаква.
