Подробности
Свали Docx
Прочетете още
След като се омъжих, напуснах дома си, станах монахиня, а после се отказах от монашеското облекло, за да работя в света, да бъда по-близо до хората, а също и да правя бизнес, за да осигурявам работата ни, така че да не се налага да разчитам на така наречените ми ученици. Освен това, когато носех роба на будистки монах, мнозина ме критикуваха много, казвайки, че искам да им взема учениците или нещо подобно. Не мога да нося католически или друг вид мисионерски дрехи, защото може би ще имам същия проблем. Затова реших, че ще нося просто нормални дрехи или дрехи по мой собствен дизайн, за да мога да бъда и модел и да продавам едновременно.И Бог направи така, че да печеля достатъчно пари, за да се грижа за всичко, което искам да правя и да помагам на някои други - да се грижа за моя екип, за някои членове на моя екип, за някои монаси и монахини, които ме следват, за бедни или нуждаещи се хора или за добри каузи навсякъде. И съм щастлива от това. Но нямам голяма къща или нещо друго, в случай че мислите, че използвам парите, за да имам хубава къща. Друг път съм ви казвала, че стаята ми е много малка, имам само една стая, като студио. Ако наемете студио е по-евтино от къща или апартамент. В студиото също има тоалетна и други неща. Много е лесно. И ако готвиш семпло, можеш да готвиш и в студиото. Мисля, че дори имам и снимка да ви покажа, за да видите как живея.Добре. Ето тук живея в една стая, както ви казах. Първата снимка е цялата стая, от къта за медитация, за почивка, по целия път до края на кухнята. Втората снимка е от края на ъгъла на кухнята; там е входната врата. Кухнята е точно до входната врата и срещу душ кабината, защото душ кабината има вентилатор и прозорец. Третата снимка е за да ви покажа, че когато дръпна разделителя, кухнята и банята се отделят от жилищната част, където седя и работя и където медитирам и почивам. И четвъртата е душ кабината - малка, но достатъчна за мен. Сега знаете скритата ми тайна. Надявам се да не кажете на повече от сто души.И ви казвам, ако живеете така, ще се чувствате много щастливи. За мен, аз съм щастлива, защото имам всичко на една ръка разстояние, тъй като съм много заета. Времето ми е много ценно. Дори да не съм заета, трябва да медитирам много и бих предпочела да не се налага да ходя от стая в стая, дори да имам къща, за да търся и да намирам нещата, които ми трябват. Начинът, по който живея сега или напоследък, тези няколко години, когато съм в ритрийт, е така почти през цялото време. Дори да се преместя на друго място, пак ще е така семпло. Само една стая ми е достатъчна, защото нямаш нужда от много, когато живееш сам - само няколко чифта дрехи, малко храна и малко кътче, за да можеш да работиш. Тъй като работя много с екипа на Суприм Мастър Телевижън и ако все ходя от стая в стая да се наслаждавам и да почивам, тогава няма да мога никога, наистина никога да имам време да върша повече вътрешна работа, медитативна работа за света.Ако съм сама и не съм така нареченият Учител, тогава няма да е нужно да работя така усилено. Ще се наслаждавам на времето си, също както в някои дни, когато имах „ваканция“. Няколко дни; мисля, че бяха четири или пет дни, нещо подобно. О, това беше Рай. Беше Рай; ако седна да медитирам - край, на секундата бях в самадхи. Толкова спокойно и толкова… Не знам как да ви го кажа. Беше напълно блажено, щастливо и спокойно. И когато започвах да работя отново няколко дни по-късно, вече не беше същото. Не беше вече толкова спокойно и безгрижно. Още ми липсват тези дни, когато съм много отпаднала и имам нужда от почивка. Тези дни много ми липсват. Но не можеш да бъдеш егоист и да мислиш само за себе си. Иска ми се да можех да бъда егоист и да мисля само за себе си.По начина, по който живея живота си, понякога нямам достатъчно време да вземам лекарства. Или ако съм болна, просто си казвам: „Добре, просто се оправяй.” Казвам си: „Оправяй се, оправяй се, оправяй се.“ И тогава някак това проработва. Е, не непрекъснато - не и когато съм сред ученици или сред хора или изнасям лекции, или говоря, или съм на ритрийт с ученици; колкото повече хора, толкова по-малко мога да оздравея. Но ако си почина след това, мога да се възстановя. Понякога не мога и тогава физически имам нужда от лекар или лекарства, което не ми харесва, защото лекарствата са добри за вас, когато лекуват болестта ви, но също така оставят някои неблагоприятни остатъци във вашия организъм. Затова всъщност не харесвам лекарства. Когато бях дете, баща ми винаги трябваше да ме принуждава да приемам някакво лекарство, от което той мислеше, че се нуждая. Понякога трябваше да ме сложи да седна на пода и майка ми трябваше да ме държи на пода, и трябваше да ми държат устата с лъжица, за да ми сложат лекарството вътре. Наистина, наистина с неохота приемах каквото и да е лекарство от баща ми.А в днешно време - доброволно, ако знам, че не мога да се излекувам достатъчно бързо - защото имам друга работа за вършене. Можете да се излекувате от всичко, ако имате достатъчно време да се отпуснете и да не се тревожите за нищо, да не поемате отговорност - и особено когато медитирате достатъчно - тогава тялото ще се излекува само. Тялото ще го направи! И това ми се случва много пъти, когато имам достатъчно време за почивка. Когато имах по-малко ученици, нямах дори нужда от това. Лекуваше се много бързо, каквото и да се случи. Или просто вземах някакво малко природно средство за лечение, или правех упражнения, дишане, или допълнителна медитация, или се разхождах в гората или сред дърветата на открито. Тогава се оправях много бързо, за няколко дни, или за три-четири дни. В наши дни не е така. Зависи – много зависи.Буда е казал, че когато умре, след 500 години на добра Дхарма (Истинското Учение), на преуспяваща Дхарма, следващите 500 години все още ще бъдат добра Дхарма, и после следващите 500 ще бъде само символична Дхарма, и после другите 500 ще бъде пак символична Дхарма, и последните 500 години след Нирваната на Буда ще бъде Епохата на края на Дхарма, което е сега. Ако го изчислим, това е сега. Вече са минали 2 500 години от Нирваната на Буда. Така че сега е Епохата на края на Дхарма. И Буда е казал, че в тази епоха всички отрицателни сили - Крал Мара във всеки случай - Неговите роднини и деца ще влязат в будистката система и също ще станат монаси и монахини.Ще се изненадате, че говорят, че в Олак (Виетнам) дори има монахиня, която се е занимавала много с хазарт и т. н., и има някои монаси, които ядат месо от кучета-хора. О, Амитуофо. (Амитаба)! Надявам се да е само слух, но имат снимки и всичко за историята.
(Ядене на кучешко месо в седем ястия) Днес ще ядем кучешко месо. Кучешкото месо е изключително вкусно. Има седем различни ястия. Кучешкото месо е изключително вкусно и питателно!От древни времена има поговорка: кой монах би ял кучешко месо? Днес ще покажем клип, озаглавен: „Монахът яде кучешкото месо!“
Това не са просто клюки и шушу-мушу със съседите или нещо такова, което аз никога не правя, разбира се. А и прозорецът ми не може да се отваря; може само горната част. Не с ток или нещо такова - трябва… Аз съм много дребна, така че трябва да се кача на стол, на малко столче, за да отворя горната част на прозореца. И единствения начин да излезеш от къщата, от стаята, е пред главния вход. Не можеш да излезеш през прозореца и не можеш да го отвориш. Предполагам, че хората са го направили така за безопасност. Но би ми харесвало повече да живея в барака или подобно. Ако мога, винаги го правя.Ако имам градина и барака, ще отида да живея в бараката. През лятото е по-хладно. А през зимата ви трябва съвсем малък отоплител. Не е нужно да харчите много пари за отопление или охлаждане на цялата къща. Но трябва да приема всичко, каквото ми се предложи по пътя, където отида. Щастлива съм навсякъде, стига да имам достатъчно спокойствие и сигурност, за да работя, да мога да се свързвам с вас чрез мрежата, чрез нашата Суприм Мастър Телевижън. Тогава поне ще знаете, че все още съм тук и се грижа за вас тихомълком и няма нужда да седя с вас и да ви разказвам истории и такива неща.Можете винаги да прочетете много истории в днешно време. Можете да си купите книги или да видите в уебсайта и ще намерите всичко, което искате. В днешно време е много удобно. Трябва да благодаря на Бог и на всички Учители от всички времена за всички тези удобства и заслуги, които имаме. Но това си има и обратна страна, защото колкото ни е по-удобно, толкова повече искаме това и онова като на съседите и забравяме духовния начин на живот, който трябва да живеем. Трябва да живеем духовен живот, а не материален. Материалният начин на живот е само за да ни помага да поддържаме физическото същество, физическото тяло, за да можем да продължаваме да практикуваме, да можем да отидем на по-високо ниво на духовно измерение, за да помагаме също и на другите около себе си, не само на себе си.Photo Caption: Не е ли Бог най-добрият художник!
