Вяра и преживявания, част 10 от 12

Не знаех къде отивам. Отидох много надалеч. Бях сама. И когато бях там, един вид се изплаших и трябваше да се върна в тялото си и тогава не можех да се върна много бързо. Трябваше огромна борба, за да се върна в тялото си. Не трябва да се бориш и да се връщаш. […] Защото се връщаш преди (вътрешната Небесна) Светлина. Трябва да преминеш отвъд границата. Ясно ли е? (Добре. Благодаря Ви. Сега разбирам. Много Ви благодаря.) Няма защо. Не се страхувай следващия път. Просто повикай Учителя. […] Учителят е винаги наблизо, до теб. […] Но не се страхувай. Само след още няколко минути ще излезеш от тъмнината и ще влезеш във (вътрешната Небесна) Светлина. […]

Изтегляне на снимка