Къде да намерите убежище в добрите религиозни традиции, част 6 от 11

Този Тич Нат Ту, тъй нареченият монах, не е монах. Той е фалшив монах. Истинските монаси не говорят против Буда. Защото той, само с това, че отрича Западния Рай на Амитаба Буда, така отрича и Рая на всички други Буди. Защото имаме много Буди и всеки един от Тях е създал свой собствен Рай за Своите вярващи. И когато той казва, че няма Земя на Амитаба Буда, значи отрича и Рая на всички други Буди. И също така, отрича съществуването на Шакямуни Буда. Така че с една дума наистина е против будизма.

А като казва, че няма ад, насърчава хората да не се страхуват от кармата, да не се страхуват от възмездие. И така могат да правят на другите лоши или зловредни неща, или противозаконни неща, защото не ги е грижа. И така, виждате, че това е напълно неприемливо. Сами помислете за това. И ако хората, които обикновено повтарят Името на Амитаба Буда и визуализират през целия си живот Земята на Буда сега изведнъж последват този монах, който казва, че няма Земя на Амитаба Буда, няма Земя на Западния Рай, тогава ще изгубят всичко. Ще изгубят цялата си енергия, вярата, която са градили цял живот. И къде ще отидат? Изведнъж попадат в нищото. И ще бъдат изгубени; или ще се преродят отново в този свят, или дори ще отидат в ада, защото вече не вярват в Буда.

Ако не вярвате в Будите, в кого другиго трябва да вярвате? На кого другиго да разчитате да спаси живота ви, да ви измъкне от това блато на съществуването и да ви спаси от ада? Така че, бих призовала всички други монаси и монахини никога да не казват такива неща като „няма ад, няма Земя на Амитаба Буда“ или която и да е друга Земя на Буда, защото вие самите ще отидете в най-дълбокия възможен ад. Обещавам ви, че казвам истината. Бог ми е Свидетел, Будите са ми Свидетели. Трябва да насърчавате хората да повтарят Името на Амитаба Буда, защото Буда лично е казал това, обучавал е лично на това и е описал цялата красота на тази Земя за вас, за да може ако си я представяте, да отидете там.

Повтаряте Имената и дори можете да видите Амитаба Буда в този живот, и дори бихте могли да отидете в Западния Рай в този живот. Искам да кажа, не всеки ден, разбира се, но от време на време ще го зървате или ще бъдете поканени да бъдете там за няколко минути, за няколко часа.

Имаше един монах. Той е игумен на храм. Четох го някъде... Сега му забравих името, но вие ще го намерите. Ще ги помоля да включат името на този монах, храма и неговата история. Той, жив, отишъл в Земята на Амитаба Буда с помощта на Куан Ин Бодисатва. Записал е цялата си история; записал я е за своите хора. И много монаси и последователи на будизма, които го познават и познават този храм, знаят тази история.

Той отишъл само за един ден, докато бил в самади. Отишъл заедно с Куан Ин Бодхисатва, Който му се явил като монах, възрастен монах, така че не знаел това до по-късно. Отишъл и посетил места в Земята на Западния Рай на Амитаба Буда. И се върнал жив, и всички били изненадани да го видят, защото времето на изчезването му било шест години и пет месеца. Но за него това бил само един ден. И хората дори обявили, че е мъртъв, защото по това време също така е нямало религиозна свобода.

И някои държавни агенти или полицията ходели преди това в храма му и го заплашвали, карали му се и го клеветели по много начини и го заплашвали, че ще се върнат за него. И така, когато този свят монах изчезнал, всички го търсели в 100 пещери и във всичките 10 посоки и не могли да го намерят. Затова по-късно, доста след това, трябвало да го обявят за мъртъв. И си помислили, че може би властите са го отвели вече някъде. И като проверили навсякъде, не можали да го открият и с властите, така че го обявявили за мъртъв. Представете си каква изненада било за тях, когато той „възкръснал” пред храма. Той беше жив човек и беше уважаван монах и игумен на много известен храм. Така че не би посмял да излъже или нещо такова, и за какво? Той се върнал и описал подробно пътуването си.

Извадки от „НАЙ-РЕАЛИСТИЧНАТА ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ: `6 години и 5 месеца` пътешествие в Западната Чиста Земя“ : Нашата история започва в средата на 20-ти век, когато живееше монах на име Ши Куан Дзин, който беше абат на храма Май Сие Ян. На 25 октомври 1967 г. един монах забързано излезе от стаята за медитация на Учителя Куан Дзин, съобщавайки на монасите от храма шокиращата новина, че Учителят е изчезнал! По това време беше втората година от Културната революция, затова този монах веднага си помислил: „О, преди няколко дни група яростни червени гвардейци нахлу в храма, може ли да има връзка с това?“ Въпреки че червените гвардейци не разрушиха храма, те се насочиха право към Учителя Куан Дзин и го порицаха с изключително груби думи, и му казаха: „Чакай там, не отивай никъде, ние ще се върнем след няколко дни.“ После групата червени гвардейци арогантно си тръгна.

Екипът за търсене внимателно претърси повече от 100 пещери в планината Юнджу, но не можа да намери никаква следа от Учителя. Хората дори мобилизираха спасителен екип, за да търсят във водните басейни и езерата, търсиха навсякъде, но не можаха да намерят нито следа от него. В крайна сметка храмът можа само да съобщи с нежелание на външния свят, че Учителят Куан Дзин е починал.

Времето минаваше. Един ден през 1973 г., както всеки друг ден, монасите от храма Май Сие Ян започват своя зает ден в 4 часа сутринта. Когато премитат двора и отварят портата, всички са смаяни: Учителят Куан Дзин, който изчезва преди повече от 6 години, стои точно пред вратата и се усмихва. Високопоставеният монах отваря портата и дълго време стои зашеметен, преди да успее да изрече: „Учителят игумен се завърна!“ Този път целият храм сякаш експлодира, всички се събират наоколо и го разпитват безкрайно; всички искат да знаят защо го е нямало толкова много години и къде е ходил.

Учителят разказва, че преди шест години, докато седял в стаята си за медитация, изведнъж чул някой да вика името му. Самият той не знаел какво се случва, нито попитал защо, но смътно последвал звука от храма. Макар че умът му бил малко замъглен, Учителят знаел ясно в сърцето си, че пътува до окръг Дехуа. Окръг Дехуа, Фуджиан, е на повече от 100 километра от храма Май Сие Ян. В този окръг е планината Джиусян, в която има малка Пещера на Майтрея, в която е поставена статуя на Буда Майтрея от династията Тан. Учителят Куан Дзин вървял неуморно. Точно когато вече наближил областта Дехуа, срещнал стар монах, който нарекъл себе си „Учителя Юан Гуан“. Учителят Юан Гуан го поканил да изкачат заедно планината Джиусиан. Учителят Куан Дзин бил изненадан, че този Почитаем Юан Гуан сякаш знае всичко, включително къде се е превъплъщавал Учителят Куан Дзин в предишните си животи и как се е казвал в предишните си животи. Можел да ги назове ясно.

Докато разговаряли, двамата пристигнали пред Пещерата на Майтрея и Куан Дзин видял сцена, която го изненадала още повече. Пред очите му се появил величествен храм, с две ступи от двете страни на портата на храма. Когато Куан Дзин и останалите влезли през планинската порта, Великият Учител Юан Гуан му казал, че първата дестинация на това пътуване са Небесата Тушита, за да посетят неговия Учител Дзен Майстора Сю Юн. Небесата Тушита са Четвъртите Небеса от Шестте Небеса на Царството на Желанията, което се споменава в будизма. Според будистките писания, Небесата Тушита са разделени на Вътрешен Двор и Външен Двор. Вътрешният двор е Чистата Земя на Майтрея Бодисатва, където Майтрея Бодисатва често живее и преподава Дарма. Само съзнателни същества с афинитет към Майтрея Бодисатва могат да се превъплътят във Вътрешния Двор на Небесата Тушита. Като чул тази новина, Великият Учител Куан Дзин наистина много се зарадвал.

Великият Учител Юан Гуан се засмял и казал: „Всъщност не че молитвата не съществува, но вашата природа е покрита с безброй кармични препятствия, затова не можете да виждате. Когато искрено повтаряте мантрата, кармичните препятствия ще се разпръснат и ще можете да видите.“ След тези свои думи, Великият Учител Юан Гуан казал на Куан Дзин да продължи да повтаря мантрата. Изведнъж под краката им се появили два лотосови цвята. Двамата сякаш се носели с облаците и вятъра и бързо се придвижвали напред. Великолепният пейзаж около тях постепенно се отдръпвал и те се озовали пред величествен дворец. Пред портата имало повече от 20 монаси, облечени в червени копринени одежди, които приветствали двамата.

Те били предвождани не от кого да е, а от Учителя на Куан Дзин, Дзен Учителя Сю Юн. Куан Дзин толкова се развълнувал, че почти се разплакал. Той се приближил и коленичил пред своя Учител. Дзен Учителят Сю Юн му помогнал да стане и го попитал, усмихвайки се: „Знаеш ли кой е Учителят Юан Гуан, който е до теб?“ Куан Дзин го питал: „Кой е Той?“ Отговорът на Дзен Учителя Сю Юн бил като гръм от ясно небе. Той казал: „Всъщност Той е въплъщението на Куан Ин Бодхисатва.“ В този момент Учителят Куан Дзин изведнъж се просветлил; всички негови въпроси получили отговор.

Учителят Юан Гуан попитал: „Знаеш ли къде е следващата спирка? Западният Рай. Не отлагай повече, ако го отложиш, няма да има повече време.“ Западният Рай, споменат в Махаяна будизма, е Свята Земя, където Амитаба Буда, Авалокитешвара Бодисатва и Махастамапрапта Бодисатва живеят заедно. В средата на красивия пейзаж имало величествена златна планина. Двамата поели към началото на златната планина и се спрели. Великият Учител Юан Гуан казал: „Ето! Амитаба Буда е пред теб, виждаш ли го?“ Учителят Куан Дзин объркано поклатил глава: „Нищо не виждам.“ Учителят Юан Гуан се усмихнал и казал: „Ти стоиш пред палеца на крака на Амитаба Буда.“

Учителят Юан Гуан веднага призовал Учителя Куан Дзин бързо да коленичи и да помоли Амитаба Буда за Неговата благословия. Учителят Куан Дзин веднага коленичил и се помолил искрено. Докато се молел, усещал как тялото му става все по-високо и по-високо, докато стигнал до нивото на пъпа на Амитаба Буда, и тогава видял истинската Форма. Амитаба Буда наистина стоял пред него. Той видял Амитаба Буда да стои на лотосова платформа с безброй нива. На всяко ниво на лотосовите листенца имало красиви ступи. Като погледнал напред в далечината, Учителят Куан Дзин видял целия пейзаж на Западния Рай. Виждал само красивите пейзажи вътре, слой по слой, величествени и великолепни. По думите на Учителя Куан Дзин по-късно, дори да иска да опише всички тези красиви пейзажи, опасява се, че 7 дни и 7 нощи няма да бъдат достатъчни.

В този момент Великият Учител Юан Гуан се трансформирал обратно в Своята истинска форма като Куан Ин Бодисатва. На височина стигал до рамото на Амитаба Буда, цялото Му тяло било прозрачно и излъчвало хиляди лъчи Светлина. Учителят Куан Дзин изведнъж се събудил и бързо коленичил пред Амитаба Буда, молейки Го да го благослови да избегне раждането и смъртта. Буда казал на Куан Ин Бодисатва: „Моля, заведи го на обиколка.“

В Лотосовото Езеро от най-висок клас, Учителят Куан Дзин видял Великия Учител Ин Гуан, един от великите монаси от епохата на Република Китай. Като разгледал Лотосовото Езеро, Учителят Куан Дзин се сбогувал с Амитаба Буда, стъпил на цвете от лотос и отлетял от Чистата Земя, завръщайки се в Залата Архат на Средните Небеса. Един младеж донесъл купа с вода и Учителят Куан Дзин заспал, след като я изпил. Когато се събудил, цялата красива природа била изчезнала. Златният дворец все още блестял и Куан Ин Бодисатва още бил запечатан в съзнанието на Учителя Куан Дзин, ясно пред очите му. Въпреки това, оказало се, че той седи в тъмната Пещера на Майтрейя в планината Джиусян.

Учителят Куан Дзин чакал в пещерата три дни, преди напълно да изгуби надежда. После с нежелание поел надолу по планината. Учителят Куан Дзин обезсърчено тръгнал към храма Май Сие Ян; по пътя имало много хора, които идвали и си отивали. Докато вървял, Учителят Куан Дзин все повече усещал, че нещо не е наред, но не можел да каже какво е то. Изведнъж видял много странни знаци да се появяват по пътя. Учителят Куан Дзин попитал минувачите и бил шокиран – оказало се, че вече е 8-ми април 1973 г. С други думи, Учителят Куан Дзин бил в Чистата Земя един ден, но в човешкия свят били минали 6 години и 5 месеца. Когато чули разказа на игумена за това мистериозно преживяване, монасите от храма Май Сие Ян много се изумили. Оттогава започнали да практикуват още по-усърдно.

Това е подобно, почти идентично с преживяванията на някои от моите ученици на Бог, когато са посетили Западния Рай на Амитаба Буда.

Photo Caption: Любящо, скръбно сбогуване!

Изтегляне на снимка